Архитектура

Kpeпocттa – Голямото военно-стратегическо значение на Червен било причина той да има сложна укрепителна система, която съчетавала характерните белези на средновековното българско фортификационно строителство с някои местни особености. Крепостните стени преграждали само по-достъпните направления, а на най-опасните участъци те били подсилени с бойни кули. Били градени от ломени камъни и хоросан, но понякога в тях са били зазиждани и дървени греди - сантрачи. Стените са били високи около 10м., а кулите - 12м.

Най-здрава била източната крепостна стена на цитаделата, на която имало три големи четвъртити плътни кули. До крепостната порта в стената се достигало през стеснен проход, с което се повишавала нейната устойчивост. Добре запазени и днес са двете двураменни крепостни стълби, които могат да се видят по вътрешното лице на тази стена.

Западната стена на цитаделата е надзиждала оцелялата и високо извисяваща се стара кьсноантична стена, която била градена от огромни четвъртити каменни блокове. Taм бил оформен нов вход, променена била и формата на нейната единствена кула, като тя станала четвъртита и се издигнала на триетажна височина. Съдено било именно тази кула заради здравия и градеж да оцелее през вековете и днес да бъде един от малкото запазени примери за облика и възможностите на българското средновековно крепостно строителство. Тя става образецът, по който през 30-те години на XX век във В. Търново е възстановена т. нар. Балдуинова кула.

Цитаделата е имала защитна стена и от север. Тя преминавала по венеца на склона и нямала кули.

Крепостните съоръжения в западната част на Червенския рид са били изграждани на няколко етапа, в зависимост от разширението на селищната територия. Околовръстната стена и тук преминавала по ръба на склона, но имало и други допълнителни вьтрешни стени. В най-западната част, кьдето височината на рида е най-малка и той се понижава почти до нивото на речната долина, вероятно през втората половина на XIVв. е било направено последното разширение на червенските укрепления. Крепостните кули тук били разположени много близко една до друга, били малки и имали полукръгла форма, която ги отличавала от тези в цитаделата. Някои данни сочат, че тази стена е била най-уязвима и че османските турци са завзели града след като проникнали през нея.

За по-надеждна защита на града и на неговите крепостни съоръжения червенските жители са търсели и висша, божествена закрила. Поради тази причина някои от църквите са били вграждани в самата крепостна стена. В нея били зазиждани големи каменни блокове с врязани кръстове. Кръстове и изображения на светците - покровители на града е имало и около крепостните порти.

В пряка връзка с укрепителната система на Червен е и водоснабдителното съоръжение на цитаделата, изградено в нейното южно подножие, до реката. В засводено помещение под кулата е каптиран извор с голям дебит. Оттук извежда тунел, висок 2,40м, изграден от правилни клиновидно оформени каменни блокове с шахтовиден отдушник на тавана. Той преминава в покрит коридор, който достига подножието на отвесната скала. По нея са изсечени стъпала, които водят в замъка. Поради силния наклон на терена стъпала са изградени и в тунела, и в коридора. Водоснабдителното съоръжение осигурявало вода на цитаделата по време на обсада, затова било здраво укрепено.

Самостоятелни укрепления са били изградени край жизнено важните за оцеляването на крепостта два подземни водоснабдителни прохода, каквито в България са разкопани и експонирани за посещения единствено в Червен. Те се сьстоят от подземен извор, от който водата по тунел и по изсечена в отвесната скала стълба е била изнасяна вьв вътрешния град.

Замъкът - Малко са средновековните български градове, в които са разкрити замъци. Сред тях най-голям е замъкът на търновските царе, но този в Червен е проучен най-рано и също е известен с големината и представителността си.

Замъкът бил самостоятелна вътрешна крепост, заемаща най-равното място в южния край на цитаделата Той имал здрави външни стени, подсилени с контрафорси. До тях били долепени няколкоетажните стопански и жилищни помещения. В приземните етажи е имало военни складове в които са разкрити 30 големи каменни бойни топки. В просторния вътрешен двор на замъка е била изградена неголяма църква, близо до която има изсечена в скалата дълбока цистерна за вода.

По време на дългото му съществуване замъкът бил преустройван не един път. Най-значителни са били промените в източния му край, където били изградени голямо долепено крило и кула -добавена за последна отбрана. Там е отвеждала стълбата на един от водоснабдителните подземни проходи, с което се повишавала надеждността на защитата на замъка.

Храмовете - Ограничената от релефа територия на българските средновековни градове не позволявала в тях да се изграждат големи храмове, подобии на тези в Западна Европа. Вместо това, тук се строели малки църкви, но техният брой бил по-голям. Досега в Червен са разкрити руините на 12 православии църкви, които имат различии размери, украса и архитектурни особености. Един намерен надпис сочи, че там някога е сыцествувала и арменска църква. Строежът на нови храмове не е престанал и след завземането на града от османските турци, но изградените по това време са били малки и семпли. Тогава една от православаните църкви е била превърната в джамия.

Най-големи и представителни са били църквите № 2 и № 4 в цитаделата и № 1 и № 10 в западната част на рида. Те обединявали в плана си кръст - всеизвестния христиански символ и купола, който е със здрава архитектурна конструкция. Всички елементи на тези църкви са осмислени от дьлбока християнска символика. В тях куполът и олтарът представят небето, а ниските части - земята, източната страна е раят, а западната - адът. На тази символика е била подчинена и тематиката на стенописната украса, но по- добре запазени стенописи са разкрити само в църквите № 5 и № 10. Църквите са имали обширни наоси и големи притвори, над които се е извисявала кула-звънарница. Фасадите им са били много живописни. Типични са били редуващите се по тях пояси от камък и тухли, както и взиданите във високите части на стените блестящи с разноцветната си глеч керамични орнаменти. Църква № 2 е била покрита с оловни листове, а останалите - с керемиди.Църквите са търпели много преустройства. Най-добре това може да се види в църква № 2, която е била пригодена допълнително за катедрална и затова в олтарната й апсида е вкопана пейка - синтрон.

Градската територия - Застроената територия на Червен имала площ от около 180ха и значително превишавала размерите на повечето от останалите средновековни български градове. В нея се обособили т. нар. "Вътрешен" укрепен град, който заемал скалния рид, и незащитеният "Външен" град или "под-градие", който се намирал в подножието. Всички градски части били застроени с обществени, жилищни и стопански сгради, като тяхната плътност във вътрешния град била, no-висока. Сградите се издигали на по няколко етажа и между тях се провирали тесни улици. Те достигали до най-отдалечените квартали, а главната улица, широка около 2м., пресичала по дължина целия град.Местна особеност е, че поради етапното увеличаване на площта му, вътрешният град също бил разделен на няколко зони. Най-открояваща се била "Цитаделата", която заемала високата част на рида. Тя обхващала територията на някогашната ранновизантийска крепост. В цитаделата се намирали замъкьт на червенските владетели, обществени сгради, най-големите и красиви църкви. В нейния източен край бил и градският площад.

Останалата, разположена западно от цитаделата територия на вътрешния град, била усвоявана постепенно. В началото там са преобладавали занаятчийските работилници, но през XIVв. те били изместени от жилищни квартали.

Външният град е все още недобре проучен. Някои данни подсказват, че там били настанени по-замърсяващите и шумни занаятчийски производства.