История

Местността е заселена първо от траките през ХІІ - VІв.пр.н.е. Римляните са се настанили по тези земи през I век след Христа.

Първоначално крепостта е издигната по времето на византийския император Юстиниан, през VІ век. По-късно градът е завладян от прабългарите. Византийското строителство рязко се отличава от българското с по-големите си каменни блокове.

Първото писмено сведение за Червен е на старобългарски език от XI в. в апокрифното "Сказание на пророк Исай", където се казва, че "цар на име Гега с прозвище Оделян, създал в земята българска градовете Червен, Несебър и Щип”. Друго сведение има в Бориловия синодик. където са изброени имената на трима червенски митрополити. За Червен се споменава и в житието на Теодосий Търновски, писано през втората половина на XIV век. Името на града се среща и в поемата па Мануил Фил за похода на византийския пълководец Михаил Глава срещу Ивайло.

На места височината на скалите достига 100м, като само от изток той плавно се слива с околния терен, откъдето е и най-достъпен. Независимо от природната защитеност на мястото, то било допълнително укрепено със сложни и внушителни крепостни съоръжения. Удобното местоположение и надеждната отбранителна система наложили Червен като важен военен център, който защищавал столицата Търново от север.

Особеностите на терена оформили две части на крепостта - цитаделата и същинския град. Цитаделата била разположена на най-труднодостъпното място на рида, в границите на старата византийска крепост, а същинският град се простирал западно от нея, върху останалата му част.

От цялото село Червен се вижда каменната кула, извисяваща се над скалите в северната му покрайнина. Привлеченият от гордата й осанка любознателен посетител открива край нея един застинал свят, пренесен от миналото.

Свъздаването му се преписва на Петър Делян според български апокрифен летопис.

Руини от църкви и укрепления, от жилищни сгради и работилници са се ширнали върху високия скален рид, заобиколен от реката. Между тях се провират тесни улички, скални стъпала водят за някъде. Това е свят на сенки и предания, свят на покой и тишина, спуснали се преди много векове. Днес те са нарушавани само от ударите на археологическите кирки, но някога ридът е бил огласян от смях на деца, от песен на занаятчийски чукове, от звън на църковните камбани, от подканящите викове на търговците, от не секващия шум на човешкото всекидневие. По време на Второто българско царство (XIII – XIVв.) върху този рид се е намирал големият и славен град Червен, едно от най-значимите военни, административни, стопански и духовни средища на България.

Още през VIв. върху част от Червенския рид е била изградена голяма ранно византийска крепост. Тя съществувала само няколко десетилетия, но на мястото й по време на Първото българско царство (VII – XIв.) се появило неголямо селище. Крепостта била възобновена отново през XI – XIIв., а след създаването на второто българско царство през 1187г. вече се е наричала Червен и влязла в неговите предели. Произходът на името й все още е неясен. Според някои то произвлиза от червените скали наоколо, според други означава "хубав, красив". Има и теза, че е било дадено от руски бегълци напуснали родния си град със същото име в Галицкото княжество под натиска на татарските нашественици.

Средищното местоположение на Червен в Поломието, важните пътища, които се пресичат тук, удобният за лесна отбрана терен, плодородните земи наоколо и други благоприятни условия предопределили неговия бърз разцвет. Населението му започнало да се увеличава, нараствало стратегическото, икономическото и административното му значение. След възстановяването на самостоятелната българска църква през 1235г. Червен станал седалище на една от големите митрополии, което го наредило сред важните църковни и културни центрове на страната. Показателно за това е запазеното в историческите извори сведение, че след като напуснал столицата Търново, видният български общественик и разпространител на исихазма св. Теодосий Търновски пристигнал в Червен, за да продължи духовното си израстване.

През втората половина на ХIIIв. крепостта окончателно придобила облика на интензивно разбиващ се средновековен град, който се откроявал сред всички останали в Поломието. Новите заселници станали причина през ХI/в. селищната територия да нарасне неколкократно, като ново приобщаваните части са били обграждани с отделни крепостни стени. Възникнали и други, незащитени квартали.

Проспериращото двувековно развитие на града в голяма степен било резултат от неговата отдалеченост от зоните на активни военни стълкновения. Въпреки това той бил превземан и вероятно разрушаван неколкократно. През пролетта на 1241г. бил разорен от татарите, опустошили процъфтяващите селища в Поломието. През 1277г. бил завзет от воюващата с българския селски цар Ивайло византийска войска, фатално за града станало превземането му от османската армия през 1388г., за което известяват историческите хроники. Тогава Червен бил унищожен от стихиен пожар, потвърден и от археологическото проучване.

Следващите векове били белязани от постепенен упадък. В началото градът запазил административните и военните си функции В Османската държава, но постепенно се превърнал в незначително провинциално селище. Населението му намаляло многократно, но се запазило предимно българско. През XVI в. седалището на Червенския епископ било преместено в Русе. По това време вероятно жителите му вече са били напуснали високия рид и са се заселили в подножието, където условията за живот били по-добри.

Доведени от старата му слава пътешественици вече откривали само руини. Времето постепенно заличило всичко и прочутият град Червен се превърнал в спомен. Над рида продължила да се извисява единствено кулата, която се превърнала в символ на несъкрушимост и вечност.

Червенският рид оживява отново през 1910 - 1911г. тогава младият историк Васил Златарски поставя началото на археологическото проучване, като разкопава една от червенските катедрални църкви. Последвалите почти столетни разкопки отново изваждат от земята и забравата стария град, вдъхват му нов и живот и слава, дават му ново значение. Сега червенският рид привлича хиляди посетители, които идват да видят един от най-импозантните, най-добре проучени и добре запазени български средновековни градове.