Начало » Социален живот

Социален живот


На червенския рид съществуват едновременно два града – „Долен” и „Горен”.

Основно се развиват следните занаяти – железодобив и керамичното изкуство. Това се доказва и от намерените по време на археологически разкопки различни находки, които показват, че Червен е бил значителен занаятчийски и търговски център. Застъпени били повечето от известните по това време занаяти, които най-често са обслужвали ежедневните нужди на населението. Грънчарите изработвали красиви керамични сьдове със сграфито украса, каменоделците ваяли църкви и домове, дърводелците изработвали мебели, тъкачите и шивачите са обличали червенските граждани. Многото разкрити при разкопки златарски инструменти показват, че широко разпространение е имало златарството.

От всички занаяти, типични за Червен са били добивът на желязо и желязообработването. Желязната руда, която е разпространена в малки количества на различни места по долината на р. Русенски Лом, полуразтапяли в издълбани в скалния масив крушовидни пещи, а след това с изковаване са премахвали примесите от нея. Останките от тези пещи са все още добре запазени.

По време на археологическите разкопки са намирани много монети, сред които преобладават българските от XIVв. Разкрити са и няколко големи монетни находки от това време, които освен български, съдържат влашки и дори ранни османски монети. Те представят града като важно средище на търговия както с отвъддунавските земи, така и с южните краища на Балканския полуостров, които вече са били завладени от османските турци.

За да бъдат задоволявани нарастващите нужди от нови монети, през втората половина на ХIVв.Червен станал един от центровете на монетосечене в България.

За богатия социален живот, който е кипял в Червен, говорят многото църкви и манастири.

Открит е манастирски комплекс в скалите, за който се знае че е изграден с пари, дадени от Иван Асен II. Намерени са множество скални икони. В манастира има училище, което се е ползвало със слава в Среднивековна България – там са се обучавали младежи за църковния клир и за светски професии.

Градът се с славил като митрополитски център. За няколко години до 1303 год. го управлява Георги I Тертер.